1 dic 2005, 19:51

Обич 

  Poesía
1226 0 3

Обичах те,но ти не ме разбра
плаках,ала ти дори не ме видя!
В съня си аз те срещах
като принц облечен в ангелски одежди,
в теб всеки миг се влюбвах,
във всеки сън,във всяка среща..
                Исках да те имам,но не можех!
                Исках да те докосна..ала не стигнах до теб!
                Исках да те обичам още,но ти не ми позволи!
Отиде си от мен и разби живота ми мил..
Разби мечтите ми наивни..
Захвърли ме като боклук..
                Когато си отиде аз видях те пак!
                Видях те с другата жена, 
                прегръщаше я смело ти,
                и дори не погледна мойте очи!
Ала очите ми вече бяха други,
изплакали безброй сълзи .. 
За човека,който си отиде
и забрави за нашите мечти..,а това бе ти!
       

© Александра Методиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ГерганаТ и Гери мерси за коментарите Ви ГерганаТ благодаря ти , надявам се имам успех ще качам още стихове!
  • Добре започваш, но нещо се обърква към средата. Знам, че поезията е плод на личните ни неволи и вероятно просто си изляла тъгата си, но е хубаво понякога да оставяш римата да те води. Неведоми са и нейните пътища! Успех и с нетърпение чакам още твои неща!
  • Много е хубаво!Браво!
Propuestas
: ??:??