Аз те обичам по моя си начин –
както небето дъжда,
ако ми липсваш - душата ми плаче
с твоя мъничка сълза...
Ти ме обичаш по твоя си начин –
гълъби храниш насън,
слушаш как вятърът – наш мариачи,
свири с китара отвън...
Аз те обичам по моя си начин –
със романтичен синдром -
мога да бъда и весел палячо
или разтапящ бонбон...
Ти ме обичаш по твоя си начин –
както морето брега -
всяка вълна на косите ти влачи
пясък от мойта душа...
Всеки обича по своя си начин
в този съвременен мит...
а боговете са просто зяпачи
как се обича до квит...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados