9 jul 2010, 22:40

Обич до поискване 

  Poesía
782 0 9

 

 

 

             Невъзможно болиш в самотата

           и раняваш деня ми от изгрева,

           пълниш шепи от мен без остатък,

           нежността във зародиш прегризваш.

           Идваш слънчево, тръгваш с дъжда

           и загърбваш взривени вселени,

           с кални стъпки нахълтваш в съня,

           в мисълта като бурен покълваш без време.

           Нямаш обич за мен до поискване,

           нямаш думи, очи, дом, пътека,

           само длани - жарави езически -

           да изгарям от тях без утеха.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??