Някога ми става много тъжно
и те виждам сякаш отстрани.
Миличък, посягаш с обич нежно
да погалиш моите коси…
Не се дърпам. Искам да е вярно
и замръзвам, та дано те спра.
Няма никой, но защо ли вярвам
и избърсвам пареща сълза.
Сине! Тука съм и все те чакам
да се дойдеш пак като преди.
Мъка майчина не се изплаква!
Обич моя! Миг, но остани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse