19 nov 2022, 19:39

Обич моя синеока 

  Poesía
933 2 7

Обич моя синеока,

разтуптяна до несвяст.

С твойто синьо съм високо

и свободен в твойта власт.

 

Ти, загадъчно незрима,

разпиляваш страст безмерна.

Като младо руйно вино –

буйна, нежна, лековерна.

 

Остани такава още,

неизвестно дълго време.

Утолявай жадни нощи,

светлина разпръсквай денем.

 

Ала аз ще се напия –

в сладостта таиш омая.

Неочаквана стихия,

дето безразсъдство вае.

 

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??