1 abr 2008, 7:33  

Пориви 

  Poesía » Otra
891 0 13

Неизвървени пътища ме мамят,

пресичат хоризонти и летят.

А може би един ми трябва само –

мечтите ми по него да цъфтят.

 

Несподелени нощи в мен будуват,

разказват приказки за любовта.

Но идва ден и тайно ме целува,

повежда ме да прекося света.

 

Недружелюбни ветрове ме спъват.

Сърцето ми предадено кърви.

Желания сторъки ме разпъват,

едно ми казва "Ставай и върви!"

 

И тръгвам пак, загледана в безкрая,

понесла куп несвършени неща.

Дали, когато стигна, ще узная,

че всъщност съм живяла зарад тях?
 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??