21 oct 2010, 20:29

Обич неизбежна 

  Poesía » De amor
862 0 9



Когато пътят лъкатуши
през планини и светове,
и хижичка една се гуши
сред аромата на море
във пазвата на две борики -
заспали в покрива ù стар

закътал  шепота на стихове
край дървен, непостелен нар...
Когато две души, измъчени
от отговори и въпроси,
в прегръдката на тишината
нозете си са сплели, боси,
и топлината на сеното
е най-голямата им тайна,
щурец танцува по стъклото,
а вечерта е тъй безкрайна...
Тогава... сбъдват се мечтите
и устните са живи въглени,
в камината горят сълзите,
а дланите - от зов изтръпнали,
отлитат в полудяла бездна:

Събуденото Онемяване

крещи от Обич Неизбежна!


Небето, във очи извиращо,
запалва хиляди искри -

обезумяло и шокиращо,

като петлите във зори...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??