Пращам ти обичта си по вятъра,
вместо писмо, което не написах.
При теб повее ли, ще знаеш – тя е
и думите ми няма да ти липсват.
Слънчев лъч докосне ли челото ти,
знам, няма начин да не забележиш
в откраднатата тишина на дните,
за теб недоизказаната нежност.
Една усмивка топла в облак вплитам,
дано да я усетиш през мъглите,
слизащи към теб. И ще се опитам
непоказно да премълча сълзите.