Влюбена в морето и в леко парещия пясък
по босите крака,
в изяществото на мидите,
които са разпръснати по морския бряг,
и най-вече в рапаните шептящи твоето име.
Когато гледам морскотосиньо море се сещам за очите ти
със същия воден цвят, гледайки ги,
приижда сблъсък на вълнѝ,
които ме удрят право в сърцето.
С нежни пръсти рисувам ликът ти върху пясъка
и дори вълните не го изтриват, дори и те, те обичат.
Аз и ти като бурните вълни и сушата
взаимно допълване и вечна обич,
не могат един без друг така,
както аз не мога без теб.
Сиянието на залеза над огледалната вода
напомня на усмивката ти,
просто ти е милно да я гледаш.
Сега морето целува тялото ми,
обгръща ме с нежна топлина,
боже толкова спомня на теб,
ако мога да опиша що е обич,
това са точно две неща,
твоят образ и соленото море.
Ти и То (морето) ми носите поезия
и силно вдъхновение,
вие ме карате да се чувствам жива.
Така както то необятно и безкрайно така,
безкрайни са ѝ мойте чувства към теб.
Любими, носиш аромат на лято
с приятно хладен бриз на вълни,
сега ще довърша с един мой любим цитат:
В морето, в морето и в безтегловността на дълбочината -
на мястото, където всички мечти се сбъдват
и две души се сливат
и се изпълняват най-съкровените желания.
Очите ни се срещат и мълчаливото ехо
носи неразбираеми думи -
все по-дълбоко и по-дълбоко отвъд това,
което са плът и кръв.
Но аз винаги се събуждам и винаги копнея за смъртта.
И завинаги притиснах устни към косата ти.
(Морето вътре (Mar adentro)).
И сега завършвам,
слагайки моя подпис върху морския шедьовър,
рисувам нежно твоя лик,
дори вълните не те изтриват.
© Ивайла Борисова Todos los derechos reservados