Къща
пълна с динамит -
светът
след малко
ще избухне.
Ние - жалък бабаит,
гледаме го
как ще рухне.
Дете
играе си с кибрит.
Няма кой
сега да види.
Чувам
страшния му вик.
В мене падат
керемиди.
И всичко
спира в този миг.
Злокобното
повдига вежди.
А аз, от някакъв
си стих -
продавам обич
за надежди!
© Виолета Todos los derechos reservados