Обичай ме със всичко твое,
Обичай ме с несъвършенствата на моите и твоите черти.
Не се прехласвай по изгреви и залези, по мидени черупки, по вчерашно море.
По мене се прехласвай, по очите ми, по острите черти на моето лице.
Недей да вярваш в минали животи, защото той е само днес - в този кратък миг безвремие, когато гледам твоите очи.
Недей да вярваш в случайни срещи,
И не обичай мъртви богове
Обичай нещо живо. Обичай ме такъв какъвто аз съм днес.
Обичай ме в този кратък миг наречен вечност.
Не вчера и не утре.
Обичай днес.
Не казвай нищо. Тихо ме обичай.
Не говори безсмислени слова.
Когато нещо има - то се чувства.
И няма как да скриеме това.
Седни до мен, подай ръка - най- хубавата която аз съм галил.
С черните очи ме погледни - дълбокото море, в което се забравям.
И нека просто помълчим за малко.
Ти и аз. Като признание.
Да бъде днес.
Обичай ме сега.
Обичай ме със всичко твое.
© Стефан Иванов Todos los derechos reservados