Душата ми е път и бездна,
ръцете ми са огън и вода,
сърцето ми е черно и червено,
очите ми небе са и земя.
Пътека ти отварям към душата си,
студен ли си - те паля, огън ли си - те гася,
сърцето тъжно с живот наля,
очите ти принадлежат - и сини, и зелени.
Обичай ме - естествена като река,
като луна, роса или кристален шепот,
обичай ме, каквато съм - жена,
красива, мила и безкрайно нежна.
© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados