Стоим безмълвни с тебе в мрака,

           а очите ни горят,

           сърцата ни стаени питат:

           дали е за последен път...?

           Ще тръгнем с тебе в две посоки

           и дълъг път ще извървим,

           за да открием в миг единствен,

           че с теб сме сродните души.

                              Прегръщам те и те целувам,

                              обичам те, за теб горя!

                              Обичай ме и ме жадувай,

                              и само мен си пожелай!

            Ще минат месеци, години,

             ще минат зими и лета

             и сняг в косите побелели

             ще хвърли свойта пелена...

            Ще бъдем с тебе разделени,

             но само въгленче едно

             в сърцата искра да подеме -

             то ще ни върне любовта!