Любовта кара хората да правят странни неща..

Вероятно никога няма да видиш тези редове.

Вероятно няма значение дали знаеш,

че те обичам, или не те.

Вероятно никога няма да се осмеля да ти кажа,

а може би ти си усетил..

Не знам.

Но какъвто и да е отговорът на всички тези въпроси,

аз искам да бъда твоя,

но не просто твоя,

а Твоя.

Как се нарича тогава, когато искаш да те искат

и желаеш да бъдеш желан?

Любов?

Влюбване?

Игра на котка и мишка?

Всяка сутрин лягам и ставам с мисълта за теб.

Не знам какво направи,

но ти върна усмивката на лицето ми.

Тогава, когато нищо и никой не успя..

Вероятно без да подозираш и

със сигурност без да си го целил.

Магьосник.

Видях те.

Усмивката ти носи топлина.

Очите ти останаха в душата ми,

подозирам, че още дълго ще живеят там.

Чаровен си.

Излъчваш някаква странна и твоя лична привлекателност,

скрита в нежеланието да излъчваш това.

В непукизма ти.

В себелюбието и в незаинтересоваността от чуждото мнение.

Истината е, че то теб наистина не те интересува.

Това излъчва сила.

Обичам го.

Научи ме

да не ми пука,

да нямам нужда

от никого, освен от себе си.

Научи ме

да съм самодостатъчна,

непринудена,

смела,

да бъда като теб.

Може би тогава ще бъда достойна?

Може би не за теб,

но със сигурност за себе си.

Подари ми отговор на твоите загадки,

обичай ме.

Искам да съм ти нужна

като въздуха,

без който не можеш да дишаш..

Защото така си ми нужен ти.

Искам да видиш какво ми е,

искам да дишаш Мен.

Искам да ме обичаш така,

както никого,

защото знам, че досега не си..

Не си обичал.

Обичай ме. Позволявам ти.

Позволи и ти на себе си

да обичаш.

Странно е.

Историята ни е толкова дълга

и толкова къса едновременно.

Споделена и несподелена.

Не обичам да се задоволявам с малкото,

затова съм избрала теб.

Избрала съм и ще обичам.