Недей да бързаш да влизаш в сърцето ми,
мисли ме за луда, но трябва ми време.
С всеки твой жест, когато докосваш лицето ми,
ме караш да искам да бягам далече от тебе.
Докосвай ме бавно и с плам говори ми,
не искай да вземеш всичко от мене,
не искай душата ми, моите рими,
защото няма да има какво да получиш след време.
Не ми отнемай свободата, не чупи крилете ми,
повярвай ми, обичай ме такава.
Но ако не можеш да се промениш пусни ръцете ми
и нека друга всичко да ти обещава.