24 mar 2016, 18:46

Обичайното 

  Poesía » De amor
337 0 4

Толкова хубаво ми разказваш

за твоите мъгливи утрини,

за пъстри широколистни гори,

за потоците, с леко разкаляни брегове,

за високите късове небе между клоните,

за стръмните изкачвания между бодливите храсталаци,

за птичата песен,

за тишината,

за прозрачия въздух,

за слънчевите лъчи и сенки,

за прохладата,

за самотата,

за сливането с вселената...

 

Имам чувството,

че съм срещнала горския цар

и той ми показва владенията си.

 

А аз, като една късогледа жена,

искам само да ме прегърнеш.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??