Ти дал ли си на птицата крила, че искаш в полет да я стигнеш? Не й завиждай, тя самата пътя ти ще осветли... Ти дал ли си на вятър смелостта, с която той по пътя всичко нищи? Ти сторвал ли си път на мравка? На гладния - дори парченце хляб дали си давал някога? Глада му да заситиш... Ти пил ли си от извора вода? На жадните във зной да уталожиш жаждата... Нима рисувал си дъгата? Върху земята... Или си палил слънцето - в захлас? Защото... днес по-силно е от всякога... Ти давал ли си на слепеца светлината, та той дано прогледне... Или на зрящия - тъма? - такива нямат равни себе си... Нали не си разплаквал скоро ти луната? Звездите... Пръскал ли си ги по нощното небе? Обичал ли си нявга свободата? Или ... от нея те е страх?!
"Нима рисувал си дъгата?
Върху земята...
Или си палил слънцето - в захлас?
Защото... днес по-силно е от всякога...
Ти давал ли си на слепеца светлината,
та той дано прогледне...
Или на зрящия - тъма?
- такива нямат равни себе си..."
Нели, страхотно е, това ми е любимата част. Поздрави!
Жалко е,че повечето хора предпочитат друг да решава вместо тях..и много често забравят или се отказват от това,което ни е дадено още при раждането-Свободата сам да избираш и да начертаеш пътя,по който ще тръгнеш!Невероятна поема!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Да се опитаме да сторим поне частица от всичко това!!!