Обичам да обичам тебе -
Без допир и без визия дори.
И без да те докосвам - да гориш,
Часът ти аз да съм обсебила.
А ти да ме желаеш лудо
Макар далечна да съм, дива,
Да молиш с устни да отпиваш
Амброзия. Не е ли чудо
Телата ни да чакат в трепет
Едва събудени, вълнение...
О, няма никакво съмнение,
Били са в друг живот те вплетени.
И нека, преродени, сме свободни,
Че в друг живот едва ли ще се срещнем.
Аз тук съм днес, а ти отсреща
Мечтая си... не само да говорим.
© Мая Попова Todos los derechos reservados