Обичам да слушам как говориш за нея,
за красивите и плитки, за нежните ръце.
Обичам да ми казваш колко влюбен си в нея,
как на никоя не си отдавал своето сърце.
Обичам да разказваш за лунните ви нощи,
за вашите копнежи, за вашите мечти.
Не, не си мисли... никак не  е лошо, че така дълбоко с мен споделяш ти.
Обичам да разкриваш душата си невинна
и сладко да споделяш своята тъга.
Обичам да слушам за любовта ти красива,
за твоите жестове, за твоите слова.
Обичам да потъвам в очите ти дълбоки,
нищо, че така ме нараняваш с тях.
Обичам и сълзите ти да трия, тъй самотни,
обичам всичко - даже твоя грях.
Влюбил си се. Да те обвинявам, не, не мога.
Искаш я тъй, както тебе искам аз.
Но ти разказвай, аз не страдам.
Толкова съм влюбена в теб,
че дори убийството с думи като правиш,
аз обичам пак единствено и само теб!