Аз обичам да мечтая
и да скитам в самота,
сякаш в приказна омая
да ме води любовта.
На звездите да говоря,
думите да нямат край
и с реката да поспоря,
и в сърцето да е май.
Да откъсна нежно цвете
и в ръка да го държа,
мислите си да прекъсна,
до брезата да стоя.
И в дъждовна вечер зная,
ще те срещна някой ден.
Ще надникнем с тебе в рая,
той отворен е за мен.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados