Обичам да си лафя,
да говоря
със дилафа,
или със моя...
Не, не със него (тук намигвам),
а с образа от огледалото,
но понякога не го разбирам
и хващам на часовника махалото,
в напразен опит времето да спра,
а то се смее с кукувича песен,
снежинки сее в моята коса,
за зимата намеква ми, а още не е есен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse