Най-обичам книжки да чета,
усещайки миризмата на хартия
и буквичките с радост да следя,
няма от никого да го крия!
Обичам да опознавам герои,
които не знаят и не подозират за мен,
и е тъжно, че понякога им говоря, но да ме чуе кой,
та аз съм просто наблюдател безбуквен!
И все пак, предупреждавам ги за всяка опасност,
дебнеща ги някъде зад листа,
и винаги се смея на поредната пакост,
с която пълнят хартията чиста.
Моите герои са повече деца,
които не спират да се веселят
и от всяко научавам по нещо за света,
истина е, казвам ви сега!
Ето, за да не ми пораснат ушите,
Патиланчо съветва да слушам баба.
И колкото и да съм улисан в игрите -
спирам, кога ми крекне като жаба.
От Пинокио пък, разбрах за носа,
че ако излъжа ще стане голям.
Не знам дали е истина това,
но предпочитам да съм винаги прям.
Заради Хензел и Гретел ме е страх от непознати,
мама и тате държа за ръка,
доверявам се само на приятелчета космати,
обикнах ги покрай Книга за джунглата.
Кой е добър или лош не зная,
външният вид понякога ни лъже,
научих го от Красавицата и Звяра,
а да, и от едно Грозно пате.
И на никого не мисля зло,
защото знам, че то се връща.
На четящите желая приключение добро
и здраве по-яко
от на прасенцето тухлената къща.
© Миро Милев Todos los derechos reservados