Обичам те мое мило Черно море,
само ти когато мълча ме разбираш.
Идвам при теб и отново се чувствам момче,
моята тъга и болка при себе си прибираш.
Ти ми даваш радост и усмивка на лице,
сърцето ми тупти за теб мое мило море.
Поздравяваш ме с пенливите си вълни,
връщаш в мен мойте красиви спомени.
Не си забравило нашите спомени от преди,
за щастливите дни и дългите нощи.
Сутрин посрещахме слънцето усмихнати,
когато сме заедно море, вече не сме сами.
А вечер луната чертаеше пътеката по вълни,
една светла диря на влюбените за мечти.
Аз ти говоря мое море а ти ми изпращаш вълна',
една Голяма вълна', знам ти думите ми разбра.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados