Обичам по плажа среднощно да тичам,
да флиртувам с безумните морски вълни.
По краката капки солена вода да се стичат,
а аз да потръпвам от студения допир със тях.
Обичам по плажа среднощно да тичам,
да се усмихвам на бледата, бяла луна,
докато нишки сребристи преплита
в разпиляната ми от вятъра черна коса.
Обичам по плажа среднощно да тичам,
опитвайки да догоня вечерния бриз,
за последен танц, преди изгревът да настъпи,
безпаметно в прегръдките да му се отдам.
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
Да бъде!