За нощите безсънни, мила мамо,
ти подарявам своето сърце,
най-чистите, най-мили думи само:
Обичам те! Това дължа поне.
И ако някога съм съгрешила
с някоя обида да те наскърбя,
ако с постъпка съм те наранила
и не съм усетила вина в това...
Прости ми, мамо, и ме прегърни,
сълзите във очите преглътни,
до мен в живота... моля те, бъди!
Целувам те! Обичам те! Прости!
© Анна Станоева Todos los derechos reservados