Срещнах те случайно,
но се влюбих аз безкрайно:
в твоя поглед, в твоите ръце,
в твоето прекрасно, мъничко лице!
Съдбата бе добричка да ни събере,
но той дойде и от мене те отне.

Аз обичам те така,
но ти донесе ми тъга,
за тебе мисля аз,
всеки ден и всеки час!

Обичам те. Как искаш да го кажа?
Може би трябва да ти го докажа?
Морето, вълните, ятата, дори небето,
не могат да скрият болката в сърцето.

Обичам те. Какво ли да направя?
Не мога ли просто тъй да те забравя?
С каво ли скъпа аз те нараних?
С кое ли болка аз ти причиних?

Ще отговориш ли? А може би
вратата ще затвориш, нали?
Обичам те аз сега 
и искам да я няма тази тъга.

Обичам те! Защо ли да го крия?
И не искам спомените да убия,
защото прекалено много те обичам
и винаги в любов и вярност ще ти се вричам.