Oбичам те
От клоните вишните окапват,
в ръцете ми как спиш като дете!
Ароматът ви навява любовни трепети,
малък принц сега съм, целуни ме, цвете мое!
Косите ти, сноп лъчи, са лятно-есенни,
де огряват едно ангелско лице,
очите на което, мила, са по-прекрасни,
по-сияйни и от най-прекрасното море.
По вишневите клонки дъждът се стича
и нежно спиш до мен като дете,
а аз прегръщам те и с вятъра нашепвам:
обичам те, обичам те, обичам те!!!
© Слав Петров Todos los derechos reservados