Когато си далече, аз тъгувам.
Сълзите ми се стичат като водопад.
Добре съм, щом заспя и засънувам,
че си до мен и няма вече хлад.
Защото твоите ръце ме сгряват,
лицето ти ме кара да сияя
и сякаш всичките звездички заблестяват
и в този миг и аз, и ти сме в рая.
Но се събуждам и в жестоката реалност
съм свита в малка паяжина.
Светът, със своята баналност,
затрупва мислите ми с лавина. ...