Поглед омаен, блага усмивка.
Със думи не мога чувствата да опиша.
Прегръдка топла, упояващ аромат –
о, как се радвам, че си тук, на този свят!
Спомени ценни, емоции незабравими,
какво ми направи, кажи ми?
Как омагьоса душата, ума ми?
Как стори това чудо?
Как накара тези слънчеви лъчи
да блеснат в моите очи?
Как черните облаци прогони?
Как започнах сълзи от радост да роня?
Какво направи, кажи!
Душата моя изгори.
Огън силен пламти
и нищо и никой не може да го угаси...
Остани!! Не си отивай никога!!
Не оставяй празна моята душа!
До последния ми дъх, до последния удар на сърцето мое
ще споменавам с любов върховното име твое.
Ако трябва, пред света
със пълно гърло аз ще изкрещя,
Че адски те обичам...
Е, предполагам, това е всичко.
© Слънчице Todos los derechos reservados