Обичам те в дъха си,
с мисълта си те обичам,
виждам само това,
което остави след мига -
нашия...
Обичам те със всеки звук,
със всяка дума и без нея...
обичам те, но не напук,
без съжаления и без предели!
Вкусът на твоята целувка
е последният по устните,
неизчезващ нито със преструвка,
неизчезващ нито за момент!
В главата обикалят звуци -
като затворени във пещера,
от стъпките ти, от целувки,
и последният - взривил слуха...
Обичам те със всеки ход -
премислен или непремислен,
обичам те и всичко е любов
а болката е студ - от нас измислен...!
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados