Душата ми плаче,
сърцето се бонтува,
мислите се блъскат
в моята глава
като два дъждовни облака в ноща.
Искам да ти кажа
колко те обичам,
макар и да знам горчивата истина
искам отново да ти кажа
колко те обичам, но уви
думите засядат в гърлото ми
като буца лед.
Късно е да върнем времето назад,
късно е да спра да те обичам,
късно е да проумея чувствата в теб,
късно е да разбера дали презираш ме сега.
Знам със сигурност едно
обичам те безкрайно,
не избрах да те обичам,
сърцето те избра.
Но дори и да можех
не бих променила избора му,
убедих се във едно
няма как лесно да забравя
кафявите ти като топло утринно кафе очи,
усмивката ти по-сладка от захарта,
влюбих се не заради външността ти
а заради това което си.
Влюбих се във чувството ти за хумор,
влюбих се в твоето сърце.
Лошо ли е да те обичам
макар да знам какво изпитваш?
Грях ли сторих и колко е голям,
че теб да те изгубя
преди дори да те спечеля?
Обичам те да знаеш
и винаги ще е така,
за пореден път ще ти задам
един въпрос тъй кратък –
"Лошо ли е да те обичам " ?
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados