На Росен
Обичам те,
ръцете ти са дюни,
повличаш ме към себе си,
повличаш,
копринен дъх
се стеле
помежду ни.
Красива съм,
когато ме обичаш.
Протягам се,
протягам ти небето,
(дали сме само сън
на паднал ангел.)
В ръцете ти,
в очите ти,
в сърцето -
от теб нататък
няма да съм жадна.
Обичам те -
това е необята.
Разливам се по тебе -
вечен огън,
изкачвам се,
изкачвам свободата,
душите ни
са толкова високо.
Докосвам те,
от светлина преляла.
Обичам те,
това ме прави лека,
звънлива и
разлистена
до цяло
в ръцете ти,
в очите ти,
в сърцето...
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados