Обичам те… Разбери !

Неописуемо чувство в душата ми бушува,
изглежда любовта там се е настанила.
Но защо ли страдам и плача всеки ден,
вместо да съм на щастието от любовта в плен?
Боли ме, но зная защо…
Ти не искаш да повярваш в мойта любов…
А тя е голяма, чиста и искрена…
Копнея по тебе нощ и ден,
но далеч си много от мен…
Ти си натрапчива мисъл,
настанила се в мен…
Не ще прогоня те от ума си…
Държиш го във плен.
Чувствам те, сякаш си недостижима мечта…
Рана в сърцето ми е отворена,
рана, която не спира да кърви,
не иска да зарасне и много боли…
В любовта ми ти силно се съмняваш,
но защо ли…
Питам те, но не ми отговаряш…
Болката… Жестока и мъчителна,
опустошава сърцето ми…
Душата ми страда,
копнее за твоята…
Тялото ми твоето желае,
сърцето за тебе ридае.
Ти си моята орисия…
Без теб животът ми е мрачен и скучен…
Денят е безсмислен,
нощта е студена…
В сънищата ми промъкваш се като призрак,
владееш душата ми, съзнанието… Всичко!
От твоята власт не мога да избягам,
безсилна съм срещу теб…
Сълзите стичат се,  не искат да спират…
Болката изгаря душата ми…
Превръща се в прах сърцето ми…
Обичам те!
Не го ли разбра?
Боли ме…
Съмнението ти убива ме…
Спаси ме!