Какво съм без теб, Родино,
без твоето топло крило?
Нищо. Просто време отминало.
Празно гнездо.
Какво съм без твоите гори,
без топлите майчини вечери?
Едни уморени очи,
в болката втренчени.
Какво съм без твоите води?
Повяхнал житен клас,
един от никого нечуван глас.
Тук съм и не ще си тръгна.
С теб тъжа,
ако трябва ще заплача,
но не ще те погреба.
Обичам те, Родино!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados