Родино!
Обичам те, макар нещастна и оголена,
с несбъднати надежди – въжделения!
Обичам те, дори да си до кост оглождена
със всичките възходи и падения!
Страна с вековни корени и на величия;
с безстрашни и велики – войнствени царе,
с изконни добродетели и със традиция
и непреклонно горди – доблестни мъже.
Борци за правда, свобода и независимост,
обагрели с кръвта си родната земя.
Противници на робска участ и зависимост,
на гузна съвест, подлости, без чест - лъжа.
Родина никой сам си не избира на света,
но ако трябва да избирам аз сега,
пак за родина бих посочил те, Българийо,
де със достойнство да живея и умра.
Продажници, Родино,
предатели за кърви жадни се боричкаха
кат черни гарвани над твоята снага,
със нокти я раздираха и я разкъсваха
на дребни късове потрепващи меса.
С престъпното си безразличие предаваха
на чужди интереси твоите блага.
Обричайки те на безмилостно ограбване
и в дълг заробване за вечни времена...
Безумци, вие де продадохте душата си
на дявола и на Мамона зъл и лют
и де съсипвате безмилостно страната ни
за собствено охолство, радости – уют!
Де на концесии вий раздавате България
на чужди фирми, корпорации, господа,
с надежда да я претворите уж в Швейцария,
но безвъзмездно те ограбват я сега.
Презирам ви, о, роби и слуги на дявола,
аз вас, поклонници на златния телец,
проклинам ви, предатели, продажни господа!
Позор, анатема за трънен ни венец!
Безбожници, анатема за вечни времена,
до просешка тояга дето ни докарахте!...
Обичам те, Българийо, макар оголена
и разпната на кръст кат' кроткия Христос!
Обичам те дори да си до кост оглождена,
наред със твойте неудачи и възход.
Обичам те, Родино моя!
10.10.2012 г.
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados