При изгрева на слънцето ме целуни,
приласкай ме в тишината на утрото.
“Обичам те” – за добро утро кажи,
като ключ към душата ми литнала.
Не се шегувай със мене на тема любов,
че чувствата в мен са лава застинала.
Няма да можеш да сринеш този гранит,
те са в клетка желязна заключени.
Но помогни ми да вярвам,
надеждата в мен възкреси.
Подари ми крилата на ангел.
Може и облак сребристи мечти.
Не ми предлагай забавления.
Не искам от тебе цветя.
Разтопи леда във сърцето ми.
И разпали във мен любовта.
© Румяна Маринова Todos los derechos reservados