Обичам този град, когато ням
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм,
мъглица нежна с обич го обвива,
студена, а посвоему красива
е утринта. Каквото трябва – знам.
Каквото не, не искам и да зная,
не искам нищичко да променя.
Не чакам ни тълпите, ни трамвая,
деня настъпващ в нищо не виня, ...