За толкова години мълчание… зная…
Аз зная, но тези, които обичам – не…
Те само чувстват, а мислите парят...
и не защото са тежки, не е за това, не…
Всеки слуша… Първо родителите си,
после учителите и всичките хора ей там…
И слушането е толкова тъжно някак си
и не защото те мъчи, а защото си сам.
А за да си с идея по-близо до „с някой“
е нужно само леко да проговориш,
да счупиш мълчанието и да убиеш дракон,
онзи страшния, вътре в теб, и да отвориш… ...