26 ene 2024, 17:45
Да знам поне, че с обич ме четат
Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед,
млад Месец ми се моли, на колѐне:
—Поспи сега, виж – всичко е наред,
снегът задряма даже, укротен е.
Но думите не искат да заспят
и любовта безсънна все налива,
ту сладост, ту горчилка. Този свят,
единствено на думи е богат, ...
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед,
млад Месец ми се моли, на колѐне:
—Поспи сега, виж – всичко е наред,
снегът задряма даже, укротен е.
Но думите не искат да заспят
и любовта безсънна все налива,
ту сладост, ту горчилка. Този свят,
единствено на думи е богат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Propuestas
-
-
Tengo en mi espalda un lunar, está bien escondido. Si tú lo quieres venir a buscar, tengo otro alred...
-
Es muy difícil de ser diferente. Estoy solita solo con pluma y mi mente. Estoy sentado aqui ......
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
