2 dic 2012, 22:40

Обичане 

  Poesía
788 0 14

ОБИЧАНЕ

 

 

Броих звездите,

тебе те нямаше.

Бог преброи дните ми,

а те не ми трябваха.

 

Изживях си живота,

и моя, и на другите.

Всеки взе своето,

аз обрах теменугите

 

от сърцата им.

Но не станах Юда.

И не съм блатото.

Просто се загубих

 

 

в мъглите на песни и скръб

и на небесата си обърнах гръб. Без свян.

Ти беше небето ми...

А сега бих искал да остана сам.

 

Със себе си.

 

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??