2 nov 2011, 14:49

Обичаш ли ме 

  Poesía
2581 2 42

                                                                                         С благодарност на Смиф.

                                                                                          Дишам

 

Обичаш ли ме? Казваш ми, че няма

защо за очевидното да питам.

„Нали съм с теб, мъниче.” И за двама

един след друг прилежно съмват дните.

 

И две кафета вдигат сутрин пàра,

две чаши вино вечер звън разменят.

Но знаеш ли как дупка в мен прогаря

гърбът ти нощем в двойната постеля,

 

как сънищата тръгват в две посоки...

И тихо под чаршафите издиша

една любов, потънала дълбоко

във диплите на своя свят предишен.

 

А аз събирам рехави трошици,

пробили през домашната апнея

и храня прегладнелите си птици

с надеждата отново да запеят,

 

да изкълват, до брънка да разнищят

на навика удобната пижама

и устните спасително да вдишат

поканата на голото ти рамо.

 

Тогава ще мълча. Щастлива лира.

Морето си брегът нима разпитва,

щом с всяка песъчинка завибрира

под търсещите пръсти на вълните.

 

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??