Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
22 jun 2007, 13:10

"Обичаш ли ме?" 

  Poesía
1758 0 12
„Обичаш ли ме ?" - питаше ти,
а аз отвръщах: - "Стига, спри!"
Как така до днес не се измори 
и чакаш отговор за думите три?

Обичах те, винаги ще те обичам,
но знай, не както го поиска ти.
Затова, не искам да ме питаш
не мога, стига, моля те замълчи ...
* * * *
„Обичаш ли ме?" - те питах аз
а ти: - „Да, стига пита все това!"
Очаквах да го изречеш на глас
усмихнат, на сърцето чул зова.

Да можеше, един единствен миг,
ролите в живота да са разменени,
да се изтръгват от сърцата с вик,
да се изричат чувства споделени.
* * * *
„Обичаш ли ме?" ... - питаше я той.
„Обичаш ли ме?"... - питаше го тя.
Ала за жалост, този разговор - „порой"
не между двама, между трима се "изля".

2006г /2007г

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих.Поздравявам те!
  • Благодаря ви за коментарите.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Аз съм същата,.мила!
    Поздрав за стиха!!!
    Прегръщам те!!!
  • Етчи, този стих е много реален! Ха, познай от тримата кой съм аз? Лично аз предпочитам повече да ми го показват, отколкото да ми го казват...
  • Защо ли някои хора се страхуват да изричат тези думи?

    Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • някога играехме една игра"двама са малко-трима са много".ами щом са повече от двама то става компания. поздрав!
  • Много хубав стих, Ани!
    Поздрави!
  • Поздрав, хубав стих!
  • Харесва ми !
    В любовта мълчанието
    понякога е по- ценно
    от пороя от думи !
  • Сложна и трудна е понякога любовта...
    Поздравче, Етчи! Усмивки!
  • Благодаря за коментарите Таня, Галя, Здравче и Никол.
    Здравче права си, тук предполагам, че репликите са в различно време и пространство, ако са трима души заедно може би няма да е такъв диалога.

    Поздрав и усмивка.
  • ооо, не е по действителен случай нали?!Иначе ми харесва как е написано.
Propuestas
: ??:??