Обичаш ли ме още? Аз не знам.
Но стана някак по-далечна.
Угасна ли във тебе оня плам
или пък любовта е вечна?
Въпроси много. Отговори няма.
Главата ми тежи ще се побъркам.
Дори и да боли бъди с мен пряма,
но все надявам се че бъркам.
И как от камъка направи глина,
умело и със вкус ме претвори
да стана пак човек, а не машина,
сърцето ми за теб сега тупти.
Ти като старо вино ме омая,
до дъно те изпих и от тогаз
високо в облаците все витая
възседнал на крилатия Пегас.
Ще мога ли така да издържа,
да бъда твой без да изгоря?
А теб с какво да задържа?
Ще трябва да се примиря.
А светове ни са тъй различни,
ти също търсиш топлина,
но даже да сме романтични,
ти имаш свойта свобода.
© Мом Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите »