Обичаш ме...
Хм... толкова просто като словесност,
толкова непонятно като делност.
Далеч си ти от обичта,
далеч си от страстта,
далеч си от много истински неща,
за които милея в нощта.
Ето, спиш си сега безгрижно,
а аз?! Пиша за тебе стиха,
за теб може би е престижно,
макар че пръст тук нямаш дори в дума една!
Дал си ми много неща,
болка и самота,
за които седя и пиша в нощта.
Мога много за тях да пиша,
но днес не, вече издишвам,
че утре отново има за какво да дишам,
на Обич да те уча, но без да вдишвам!!!
02.12.2010 - 02.20ч
© Люси Todos los derechos reservados