Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
13 abr 2010, 10:42

Обичта на чучулигите 

  Poesía
675 0 24

Със всеки влак по малко си отиваме,

единствено магнитените релси

отново ни сближават, до умиране,

и връщат ни към името човеци.

 

Със всеки миг по малко остаряваме

и черното отива ни на мислите.

Една тъга, дълбока до вкостяване,

провожда ни до края на пътеките.

 

Със всяка дума ставаме по-тихи,

в един момент ще млъкнем, като смърт.

Едни очи - откъснати маслини

като любов - издигната във култ.

 

Със всяка обич времето напомня,

че миговете всъщност са хвърчила -

изпуснеш ли ги, вятъра подгонват

и само чучулигите ги стигат...

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??