Обичта на Дявола
Веднъж, когато с Дявола седяхме
попитах го какво е обич,
посмял ли би сега да я даде.
Погледна ме с очи си тъмни,
почеса с длан рога,
глава наведе и на ужким,
с усмивка лека зареди слова:
- Туй нещо май, че е прекрасно,
така го казват всички тук.
Но мойта обич е опасна.
Не пожелавай ти или пък някой друг.
Туй значи да се вричаш.
Да мислиш повече, но не за теб.
Отколкото със тайно чувство
да пазиш собствената плът.
Лукави бяха тези думи.
Макар тъй истински да са на вид.
Сгрешил бях с тоз въпрос, усетих,
но късно беше - дар ми даде в този миг.
С ръка протегнал да запазя
душата моя от погром,
и чист да се опитам да остана,
но влезе той във нея с взлом.
И нямах време да преценям
какъв бе неговия дар.
Аз дяволската обич бях получил -
дарил ми беше ревноста.
© Ноел Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Като си помислиш за последствията,
по-добре се пречисти!!!
Поздравления за хубавата творба!!!
-
you are the devil in my soul...-от една песен на Стинг
-
БРАВО. ХУБАВ СТИЛ.
-
Ооо,много оригинално!Просто по страхотен начин поднесено!Поздрави!
-
Аплодисменти!!!
Ревността...дълга тема, но я контролирай, иначе задушава любовта, че даже я убива... -
Страхотен стих, много ми допада!
-
Вярвай и в Дявола и в Бога!
Двете противоречия...., мира не дават.
Браво! -
Прекрасен стих!Много истински и искрен!Браво!!!
-
Браво!!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Да ,ревността е част от любовтта,но от онази не истинската,дяволската!
Поздрав и от мен!