Обида
Отхвърлих го, тъй както го обикнах,
в душата си не можех да простя.
Със болката в сърцето някак свикнах -
от мен самата нещо отлетя.
Опитах се предишната да бъда,
да залепя привидно пропастта,
но прекалено дълго все ме лъга -
не можех да захвърля гордостта.
Обичах го, като дете сираче,
с доверие безкрайно го дарих.
Обидата във мене се зарече ...