Oбиден

4 ene 2025, 9:33

Poesía » Del paisaje

50 0 0

Снегът нощес, нетраен като сън,
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.

А аз не спях и нежен светещ, тих
го сбирах – да завия свойте рими
измръзнали. Повтарях: Подскажи ми,
защо сърдит си? Стих му посветих.

Но той мълча, по-тих бе и от дим,
с накриво закопчаната си риза
нанякъде разсърден се изниза...
Дали ще дойде пак да помълчим?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.