6 may 2008, 13:03

Обикновен 

  Poesía
778 0 1
Обикновен

Всеки ден той стои пред иконата,
всеки ден той се моли и плаче пред нея,
всеки ден въпросите в главата му
малко по малко разкъсват душата му,
всеки ден... е обикновен ден.

Всяка вечер той си ляга разочарован от деня,
всяка нощ той сънува прелестта на живота,
всяка сутрин, отваряйки очи,
съзнанието му пищи - разочарован!

Всеки ден щастието с подигравка, нарича го - необикновен...
А той пак се моли,
застанал разплакан пред иконата,
шепнейки: "Господи, помогни на нас, обикновените..."

© Господин Браунстоун Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Господи, помогни на нас, обикновените..."
    Интересна идея...Интересно представена...Поздравявам те
Propuestas
: ??:??