Бедността е нагла, често злобно гладна,
облизваща трохите недоядена мечта.
Беззъбо захапала студа до някой ъгъл –
безлика сред разноликата тълпа.
Бедността не чака, не може и да спори,
изплезила прехапания си език.
Дори да иска, не може да говори,
събрала сили за единствен вик.
Бедността е гола, глупава и боса,
прикрила с гордост голите бедра.
Увита с мъдрост, тежко спи на пода,
и се събужда сред мъгла.